Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?
За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...
Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...
Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados
така става накрая