Dec 27, 2007, 1:18 PM

Парченца 

  Poetry
1300 0 12
Как бързо се изгубих без да искам...
Вървях на някъде и слепотата
се спусна бавно пред очите ми,
денят прегърна тъмнината.
И търсех пътя, и крещях,
небето странно почерня и падна ниско,
и черни птици с палещи крила
със ноктите раздираха ме хищно.
И ровеха дълбоко вътре в мен,
не спираха - разкъсваха ме страстно,
парченцата на моята душа
подхвърляха със клюновете бясно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??