27.12.2007 г., 13:18 ч.

Парченца 

  Поезия
1299 0 12
Как бързо се изгубих без да искам...
Вървях на някъде и слепотата
се спусна бавно пред очите ми,
денят прегърна тъмнината.
И търсех пътя, и крещях,
небето странно почерня и падна ниско,
и черни птици с палещи крила
със ноктите раздираха ме хищно.
И ровеха дълбоко вътре в мен,
не спираха - разкъсваха ме страстно,
парченцата на моята душа
подхвърляха със клюновете бясно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??