През празниците топли и човешки,
когато всеки сгушил се е в своя дом,
аз вдигам веждите си тежки
и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.
И образът ти светъл ме спохожда,
усмихнат, млад и тъй богат,
ти носиш в него свята сила,
несметна вяра – благодат.
Очи синеещи, дълбоки
менят се с всеки нов копнеж,
но ти остана, мили батко,
до мен да бдиш - горяща свещ. ...