От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си
тонове болка и сива умора.
Изтича пясъкът ни
и само шума му нощем,
драска безпомощен
по гладките външни стени
на нашите, иначе грапави сънища.
Ние сме сляпа буря, ...