Sep 12, 2021, 9:40 AM

Pазковниче 

  Poetry » Phylosophy
659 5 12
Понеже дните ми се разпиляха
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати,
заслужено – за греховете скверни,
да могат чудесата ми крилати,
да спят, додето слънцето се мерне.
И стига лъч, по-крехък от надежда,
да се роди невидима магия.
Дори и остаряла да изглеждам,
в душата си разковничето крия, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??