Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
12 sept 2021, 9:40

Pазковниче 

  Poesía » Filosófica
604 5 12

Понеже дните ми се разпиляха
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.

И ако зъл порой небето прати,
заслужено – за греховете скверни,
да могат чудесата ми крилати,
да спят, додето слънцето се мерне.

И стига лъч, по-крехък от надежда,
да се роди невидима магия.
Дори и остаряла да изглеждам,
в душата си разковничето крия,

отключващо заключените двери,
четящо ви в сърцата, като в книга.
Едничко чудо, ако ви намери,
щастлива съм и млада, и ми стига.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??