Във няколко момента от живота 

докосвал съм на сляпо свойто щастие.

Разбира се, че свързано с любов,

в която вечно нямах съучастник.

И както колебаех се доскоро,

дали да си събудя пак сърцето,

ти бързо ме съблече чак до голо.

Душата ми бе в твоите ръце.

И шеметно забързаха се дните ми,

а нощите не стигат за блаженството,

в което бях дочул как се обича

и вярва в утопично съвършенство.

А думите не идват, и не идват...

До тук да е. Каквото беше - беше. 

Игриво сякаш Господ ми намигна,

че времето за писане изтече.

Какво, че вдъхновяваше ме болката?

Печалния ми образ се усмихна.

Прощавайте, но тъжно е дотолкова, 

единствено за влюбените в стихове... 

©тихопат.

Данаил Антонов

31.10.2023