Във няколко момента от живота
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро,
дали да си събудя пак сърцето,
ти бързо ме съблече чак до голо.
Душата ми бе в твоите ръце.
И шеметно забързаха се дните ми,
а нощите не стигат за блаженството,
в което бях дочул как се обича
и вярва в утопично съвършенство.
А думите не идват, и не идват...
До тук да е. Каквото беше - беше.
Игриво сякаш Господ ми намигна,
че времето за писане изтече.
Какво, че вдъхновяваше ме болката?
Печалния ми образ се усмихна.
Прощавайте, но тъжно е дотолкова,
единствено за влюбените в стихове...
©тихопат.
Данаил Антонов
31.10.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени