Покрий се с булото ръждясало
на мрачни и кафяви дни,
завий се с наметалото мухлясало
и назад в бъдещото си върви.
По улици и тихи пътеки,
завит с пелерина от спомени,
вървиш по пътища проклети
с мечти от мрака изгонени.
Върви и в чужди лица приближени
търси очите ми избодени,
очите ми безумни, очите навеки склопени,
зениците мили, сълзите непроронени. ...