Покрий се с булото ръждясало

на мрачни и кафяви дни,

завий се с наметалото мухлясало

и назад в бъдещото си върви.

По улици и тихи пътеки,

завит с пелерина от спомени,

вървиш по пътища проклети

с мечти от мрака изгонени.

Върви и в чужди лица приближени

търси очите ми избодени,

очите ми безумни, очите навеки склопени,

зениците мили, сълзите непроронени.

И когато пиян се спънеш в калта,

спомни си окалян

на моите прозорци цвета,

спомни си как там виждаше по-нежен света.

Очите с цвят на рохка земя,

очите, подобни на златни жита,

ще ги търсиш бездомен

по улиците на разноликия спомен.

Покрий се с було от скъпо кадифе,

с наметало завий се,

покрий това изсъхнало лице

и в калта на града приюти се -

прогонен, изгнаник без сърце.