Колко още, сърце, ще кътам в тебе предпазливо тая болка
и ще страдам мълчаливо? Колко рими ще изкапят от тебе
като капки кръв? Кога ще махнеш пак с ръце игриво?
Докога ще се криеш и ще се озърташ тъй плашливо?
Поисках усмивката ти, компанията ти,
с наслада изпивах думите ти,
дланите ти... парещи по мен трептяха,
в очите ти се губех и в тях още търся светлината...
на тези искри безумни, но далечни;
Кажи ми, пепел ли стàна в душà ти,
страх ли те обсеби, мое мило,
че тишина тътне тъй глухо? ...