Колко още, сърце, ще кътам в тебе предпазливо тая болка

и ще страдам мълчаливо? Колко рими ще изкапят от тебе

като капки кръв? Кога ще махнеш пак с ръце игриво?

Докога ще се криеш и ще се озърташ тъй плашливо?

Поисках усмивката ти, компанията ти,

с наслада изпивах думите ти,

дланите ти... парещи по мен трептяха,

в очите ти се губех и в тях още търся светлината...

на тези искри безумни, но далечни;

Кажи ми, пепел ли стàна в душà ти,

страх ли те обсеби, мое мило,

че тишина тътне тъй глухо?

Не виждаш мълчаливата обич в очите,

защото не си до мен, мен отрече.

И аз не усещам твойте радости и твойте скърби,

а само тази, твойта, пропаст помежду ни.

02.I.2008

Цикъл 5