Изгорих си пръстите, огън да разпалвам
във ярки нощи, под хиляди слънца.
Душата си на малки късчета да раздавам
на птиците, вместо трошички хляб.

Изгорих си сърцето, във разпалени клади,
вместо жарава, то огън да тупти.
Душата ми, тънки лъчи от звездици млади,
се разсипа на водопадни искри.

Изгорих си календара на дните неживяни,
невидяли изгрева на нова зора.
Душата ми - е, колкото от нея е останало,
изгорих... пепел над пръстта...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-11-14T22:31:43+02:00

силно, по женски силно...
и въздействащо стихотворение..
Нели, прегръщам те..
aborigen (Борко Бърборко)

2010-07-02T19:31:56+03:00

!
the_ex_girlfriend (Даниела )

2010-03-23T20:41:33+02:00

Изключително силни ... и начало и край..въздейства ми!