23 mar 2010, 20:11

Пепел над пръстта 

  Poesía » Otra
644 0 3

Изгорих си пръстите, огън да разпалвам
във ярки нощи, под хиляди слънца.
Душата си на малки късчета да раздавам
на птиците, вместо трошички хляб.

Изгорих си сърцето, във разпалени клади,
вместо жарава, то огън да тупти.
Душата ми, тънки лъчи от  звездици млади,
се разсипа на водопадни  искри.

Изгорих си календара на дните неживяни,
невидяли изгрева на нова зора.
Душата ми - е, колкото от нея е останало,
изгорих... пепел над пръстта...

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??