May 29, 2007, 10:46 PM

ПЕПЕЛ (огледално) 

  Poetry
835 0 25
 

Давах ти... а връщаше петорно.

Обличаше ме цяла - до понятност.

И бранеше ме яростно от другите,

прикриваше... душевната прозрачност.

Високо ме издигна, за да виждам.

Изтръгна от очите тъмнината.

И слънцето в косите ми се сгуши,

за първи път докоснах светлината.

Зениците ни странно огледални,

се срещнаха в реалност - осъзната.

Камбанен звън отекна катедрално,

прелял в акорд от лунната соната.

Изричахме се с думи до безкрайност

и любехме се  там... сред редовете.

Превърнали страстта във необятност,

от пепел възкресена... с ветровете.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??