29 may 2007, 22:46

ПЕПЕЛ (огледално) 

  Poesía
836 0 25
 

Давах ти... а връщаше петорно.

Обличаше ме цяла - до понятност.

И бранеше ме яростно от другите,

прикриваше... душевната прозрачност.

Високо ме издигна, за да виждам.

Изтръгна от очите тъмнината.

И слънцето в косите ми се сгуши,

за първи път докоснах светлината.

Зениците ни странно огледални,

се срещнаха в реалност - осъзната.

Камбанен звън отекна катедрално,

прелял в акорд от лунната соната.

Изричахме се с думи до безкрайност

и любехме се  там... сред редовете.

Превърнали страстта във необятност,

от пепел възкресена... с ветровете.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??