Пепел от рози и един смачкан лист С името на този, за който е следния стих. Розите бяха червени, огънят на любовта гореше, Листата бяха зелени, всеки миг до мен ти беше. Но щастието е кратко и намеси се завистта. Отмъщението е сладко, но защо на мен и то точно сега? Като разцъфтяла роза любовта красива беше, но в миг на пепел стана, щом “Край” той изрече. Явно розата бе от стъкло и безмилостно счупи я ти, Разпиля се като ято, обстрелвано с отровни стрели. Може би една стрела отклони се И полетя към сърцето, В него тя заби се, Напук, да не забравя момчето. Пепел от рози вятърът разпилява, Зъсъхнали сълзи, а слънцето изгрява
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.