Пепел от рози и един смачкан лист
С името на този, за който е следния стих.
Розите бяха червени, огънят на любовта гореше,
Листата бяха зелени, всеки миг до мен ти беше.
Но щастието е кратко и намеси се завистта.
Отмъщението е сладко, но защо на мен и то точно сега?
Като разцъфтяла роза любовта красива беше,
но в миг на пепел стана, щом “Край” той изрече.
Явно розата бе от стъкло и безмилостно счупи я ти,
Разпиля се като ято, обстрелвано с отровни стрели.
Може би една стрела отклони се
И полетя към сърцето, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse