Ослепяха ми очите,
загубили надеждата за брод.
Приковани от сълзите,
удавени в безнадеждие от тоз живот.
Светлината им изплъзна се,
отиде си от тях.
Тръгна си! Загуби се!
Прогониха я с ужасяващия си смях.
Присмиват се на себе си,
кърваво одрани от тъгата.
Охлузени до белези,
крещят при самотата.
Пепелно издигват се,
с рани в сърцата.
Драскат и се борят,
да счупят на болката стената.
© Пламена Добрева All rights reserved.