Dec 18, 2008, 9:45 AM
Пеперудата
Синеокият паяк бавно сипва отрова.
Всички надежди за щастие постепенно вгорчи.
Всяка сутрин в леглото закуската е готова.
Щом още се съмне и при нея търчи.
Синеокият паяк тихо шепне в нощта:
- Опасно е за крилете, щом тегли те пламък!
С кашмирено шалче, с търпелива лъжа
закърняха и двете... Тържествуваше Жалкият.
Синеокият паяк отровна е гад:
- Паяжино, в крилете пеперудата дръж!
Ще допие тя рая с послевкуса от ад
и ще литне в очите на чуждия мъж...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Първообразът на това стихо си е истински. Тогава споделях болката му и се роди това. Благодаря ви! Зем.
-
Обичам играта на думи, двойният смисъл в някоя фраза, обичам и рими, но
"Ще допие тя рая с послевкуса от ад / и ще литне в очите на чуждия мъж..." това е уникално
-
В паяжината на синеок паяк може да попадне само... Ти гледай за пеперудата на щастието. Поздрав, Зем!
-
Дай й свободата паяко и тя пак при теб ще кацне!Поздрави за прекрасния стих!
-
Оооо, това е мноооого добро! Браво ти!
-
Аз го познавах...тоя паяк! Поздравления!!!
-
Абе я го утепай тоя паяк как така ще се докосва до закуската и ще изпива пеперудата-ужас! 6+
-
Уффф...паяци не обичам!
Лазят и хапят гадинките.
След пеперуди обичам да тичам,
по поляните и градинките!
Хубав стих Зем!Поздрави! -
!!!
Свалих си го за да мисля и препрочитам. -
Свободата, Санчо...лично аз не бих останала да си допивам рая, нека го изсипят в канализацията... Обичам да те чета, Зем!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
