18 dic 2008, 9:45

Пеперудата 

  Poesía » De amor
812 0 10

Синеокият паяк бавно сипва отрова.

Всички надежди за щастие постепенно вгорчи.

Всяка сутрин в леглото закуската е готова.

Щом още се съмне и при нея търчи.

 

Синеокият паяк тихо шепне в нощта:

- Опасно е за крилете, щом тегли те пламък!

С кашмирено шалче, с търпелива лъжа

закърняха и двете... Тържествуваше Жалкият.

 

Синеокият паяк отровна е гад:

- Паяжино, в крилете пеперудата дръж!

Ще допие тя рая с послевкуса от ад

и ще литне в очите на чуждия мъж...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Първообразът на това стихо си е истински. Тогава споделях болката му и се роди това. Благодаря ви! Зем.
  • Обичам играта на думи, двойният смисъл в някоя фраза, обичам и рими, но
    "Ще допие тя рая с послевкуса от ад / и ще литне в очите на чуждия мъж..." това е уникално
  • В паяжината на синеок паяк може да попадне само... Ти гледай за пеперудата на щастието. Поздрав, Зем!
  • Дай й свободата паяко и тя пак при теб ще кацне!Поздрави за прекрасния стих!
  • Оооо, това е мноооого добро! Браво ти!
  • Аз го познавах...тоя паяк! Поздравления!!!
  • Абе я го утепай тоя паяк как така ще се докосва до закуската и ще изпива пеперудата-ужас!
    6+
  • Уффф...паяци не обичам!
    Лазят и хапят гадинките.
    След пеперуди обичам да тичам,
    по поляните и градинките!

    Хубав стих Зем!Поздрави!
  • !!!
    Свалих си го за да мисля и препрочитам.
  • Свободата, Санчо...лично аз не бих останала да си допивам рая, нека го изсипят в канализацията... Обичам да те чета, Зем!
Propuestas
: ??:??