Свещта гори
със своя ярък пламък в нощта.
И привлича властно тъжна нощна пеперуда
с прозрачно нежна, плачеща душа.
Тя полита... бавно
към пламъка на любовта,
неподозираща каква ще бъде
нейната съдба!
Достигнала до светлината,
пеперудата потапя се в огнената пропаст,
обречена да бъде пленница на самотата!
Бавно и мъчително изгаря нейната душа...
Жадувала за капка щастие от любовта!
Но, не я изпитала дори за миг,
умира скитаща с нечутия си вик!
Свещта гори със своя ярък пламък в нощта...
и там сега е скрита мъртва пеперудена сълза!
© Моника Стойчева All rights reserved.