Aug 27, 2008, 3:29 PM

Пеперудени крила 

  Poetry
1546 0 5
 

 

 

Вглъбена в себе си вървях

и не видях

нежното крилато създание.

С помръкнало съзнание,

дори и не разбрах

как стъпках пеперудени крила.

Сред буйната трева

прекъснах волния им полет...

... и пак е пролет.

Пак със себе си вървя

и имам пеперудени крила.

Откраднах ги безсрамно.

В своето помръкнало съзнание

намерих адекватно оправдание.

Но липсва им вълшебният прашец на моите крила,

не мога да летя с отнетата им свобода.

На пътеката под аленото слънце

прегазих златното вълшебство...

И няма прах, ни бобено зрънце,

а само споменът за стъпканата красота.

Не мога да летя със нейните крила дори за малко...

Колко жалко.

230808

© Тинка Това All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??