27 ago 2008, 15:29

Пеперудени крила 

  Poesía
1547 0 5
 

 

 

Вглъбена в себе си вървях

и не видях

нежното крилато създание.

С помръкнало съзнание,

дори и не разбрах

как стъпках пеперудени крила.

Сред буйната трева

прекъснах волния им полет...

... и пак е пролет.

Пак със себе си вървя

и имам пеперудени крила.

Откраднах ги безсрамно.

В своето помръкнало съзнание

намерих адекватно оправдание.

Но липсва им вълшебният прашец на моите крила,

не мога да летя с отнетата им свобода.

На пътеката под аленото слънце

прегазих златното вълшебство...

И няма прах, ни бобено зрънце,

а само споменът за стъпканата красота.

Не мога да летя със нейните крила дори за малко...

Колко жалко.

230808

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??