Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане,
за разранени и кървящи колене…
Прехвърлям броеницата от усети.
Защо ли дълго между пръстите въртя
едно вълшебно топче с цвета на дъга?
От него сякаш се завихря целостта…
Началото на живота скоротечен,
този двигател вечен – не го ли позна?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up