1 oct 2014, 11:36

Перпетуум мобиле 

  Poesía
936 0 15
Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане,
за разранени и кървящи колене…
Прехвърлям броеницата от усети.
Защо ли дълго между пръстите въртя
едно вълшебно топче с цвета на дъга?
От него сякаш се завихря целостта…
Началото на живота скоротечен,
този двигател вечен – не го ли позна?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??