ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ

Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,

полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,

в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,

спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви,

невям за вас в небето ще се моли, когато събера – смирен, пети? –

освободен от страсти, скръб, неволи, от гибелно лъстиви суети,

наясно съм с отлитащото Време, какво напред ме чака – също знам,

дори изобщо няма да ми дреме, че в тях ще зъзна ери! – все тъй сам,

перцето ми си литна с ветровете, и – тих като китайски философ,

оставям ви за спомен стръкче цвете! – и перушинка Божия Любов.