ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви,
невям за вас в небето ще се моли, когато събера – смирен, пети? –
освободен от страсти, скръб, неволи, от гибелно лъстиви суети,
наясно съм с отлитащото Време, какво напред ме чака – също знам,
дори изобщо няма да ми дреме, че в тях ще зъзна ери! – все тъй сам,
перцето ми си литна с ветровете, и – тих като китайски философ,
оставям ви за спомен стръкче цвете! – и перушинка Божия Любов.