Flame92 (Филип)
22 17
May 21, 2011, 11:18 AM

Песен 

  Poetry » Phylosophy
571 0 0

 

Бавно се топим в дъжда,

прегърнати за последно.

Прощаваме се със света,

избягал ни неусетно...

 

Ти плачеш, до теб аз пея,

загледан към върховете.

С песента си ще полея

на Живота цветовете.

 

И в този час, в този миг,

свободата ще е наша.

Песента ще бъде вик –

с него смъртта ще сплаша.

 

 

© Филип All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??