Flame92 (Филип)
22 17
21.05.2011 г., 11:18 ч.

Песен 

  Поезия » Философска
587 0 0

 

Бавно се топим в дъжда,

прегърнати за последно.

Прощаваме се със света,

избягал ни неусетно...

 

Ти плачеш, до теб аз пея,

загледан към върховете.

С песента си ще полея

на Живота цветовете.

 

И в този час, в този миг,

свободата ще е наша.

Песента ще бъде вик –

с него смъртта ще сплаша.

 

 

© Филип Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??