Птичка в цъфнала градина пее и със свойта гласна жар,
прелестнo и радостно копнее за небесна висота...
Разлей над мене светлината си, о, душа тайнствена!
Премини и небосвода звезден и пред сиянията спри с възхита,
омаяна от блясъка далечен.
Да мога като птица в простора да се рея,
да съзерцавам ден след ден владенията на Боговете древни.
О, вие, духове с глави на ястреби,
с очи безстрастни,
вие, така високо кацнали,
чуйте добре магическите думи,
изричани от тези, които до ковчега ми пристъпват, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up