Птичка в цъфнала градина пее и със свойта гласна жар,
прелестнo и радостно копнее за небесна висота...
Разлей над мене светлината си, о, душа тайнствена!
Премини и небосвода звезден и пред сиянията спри с възхита,
омаяна от блясъка далечен.
Да мога като птица в простора да се рея,
да съзерцавам ден след ден владенията на Боговете древни.
О, вие, духове с глави на ястреби,
с очи безстрастни,
вие, така високо кацнали,
чуйте добре магическите думи,
изричани от тези, които до ковчега ми пристъпват, ...