Песен по Пътя

Nov 17, 2014, 6:09 PM

Poetry » Other

495 0 4

Крехка и нежна,
с пролет на устните
преметнала вятъра вместо шал
тя вървeше по задъхани улици
а от пеещите ù токчета
градския часовник бе спрял.
Мъжки погледи лепнеха по снагата ù
копнеещи небе и звезди
докато някой не разказа съдбата й
в притихналия локал.
Мъжете се свиха, вгледани в чашите...
Един угаси ядно фас. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Песен по Пътя

Want to read more?

Random works