Песен по Пътя

17 nov 2014, 18:09

Poesía » Otra

501 0 4

Крехка и нежна,
с пролет на устните
преметнала вятъра вместо шал
тя вървeше по задъхани улици
а от пеещите ù токчета
градския часовник бе спрял.
Мъжки погледи лепнеха по снагата ù
копнеещи небе и звезди
докато някой не разказа съдбата й
в притихналия локал.
Мъжете се свиха, вгледани в чашите...
Един угаси ядно фас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Песен по Пътя

Искате да прочетете повече?

Propuestas