Jan 18, 2008, 7:51 PM

Песен за нуждата 

  Poetry » Love
954 0 2

Както когато слънцето докосне

с лъчите си синьото море.

Както когато дъждът прегърне

спящата трева.

Така лети и моята душа,

докосната от твоята ръка.

 

Както когато звездите светят нощем

и озаряват мрачното небе.

Както когато жарта разпалва

буйния огън, светещ в нощта.

Така гори и моята снага,

притисната от тебе в нощта.

 

Липсваш ми, както на тревата дъжда.

Липсваш ми, както на небето звезда.

Искам те, трябваш ми, да полетя.

Да се почувствам за миг истинска!

                                                          ζ

© Михаела Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прелест!!!
    Чуден стих!
  • голяма обич долавям и красиво съчетание на думи
Random works
: ??:??