18 ene 2008, 19:51

Песен за нуждата 

  Poesía » De amor
975 0 2

Както когато слънцето докосне

с лъчите си синьото море.

Както когато дъждът прегърне

спящата трева.

Така лети и моята душа,

докосната от твоята ръка.

 

Както когато звездите светят нощем

и озаряват мрачното небе.

Както когато жарта разпалва

буйния огън, светещ в нощта.

Така гори и моята снага,

притисната от тебе в нощта.

 

Липсваш ми, както на тревата дъжда.

Липсваш ми, както на небето звезда.

Искам те, трябваш ми, да полетя.

Да се почувствам за миг истинска!

                                                          ζ

© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прелест!!!
    Чуден стих!
  • голяма обич долавям и красиво съчетание на думи
Propuestas
: ??:??