С трепетно вълшебна красота,
нежно в мигновенията кратки,
нека ме упойва песента,
песента на думите ти сладки.
И с приятно мека топлина
ласкаво душата ми да милва,
и със дъх на пролетни цветя
нека ме омайващо опива.
И сред хиляди - безброй слова,
в шумотевицата на тълпата,
бас държа, че няма да сгреша
тихия ти шепот в тъмнината... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up