С трепетно вълшебна красота,
нежно в мигновенията кратки,
нека ме упойва песента,
песента на думите ти сладки.
И с приятно мека топлина
ласкаво душата ми да милва,
и със дъх на пролетни цветя
нека ме омайващо опива.
И сред хиляди - безброй слова,
в шумотевицата на тълпата,
бас държа, че няма да сгреша
тихия ти шепот в тъмнината...
.........................................
С шеметно омайна красота
в мигове трепетно вълшебни
нека ме опива песента,
песента на думите ти нежни.
© Христо Оджаков Всички права запазени