Jan 23, 2018, 9:18 AM

Песента на мравката 

  Poetry » Other
1080 1 2
Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,
за да бъда частица от твоята същност.
Матрицата си в еони, епохи и ери твори,
докато с дух и мисъл аз те прегръщам.
Говори ми на твоя странен език, говори...
Научи ме на тайнственото си слово,
на азбуката от колабиращи и и нови звезди,
от черни дупки и мъглявини,
докато променям вида си отново.
Всеки миг преживявам небесната ти революция,
гръмовна, съзидателна и унищожителна.
Безимена съм в автографа на еволюцията, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??