ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
Jan 23, 2018, 9:18 AM

Песента на мравката 

  Poetry » Other
1028 1 2

Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,

за да бъда частица от твоята същност.

Матрицата си в еони, епохи и ери твори,

докато с дух и мисъл аз те прегръщам.

 

Говори ми на твоя странен език, говори...

Научи ме на тайнственото си слово,

на азбуката от колабиращи и и нови звезди,

от черни дупки и мъглявини,

докато променям вида си отново.

 

Всеки миг преживявам небесната ти революция,

гръмовна, съзидателна и унищожителна.

Безимена съм в автографа на еволюцията,

А ти си Вселено, времепространствена въпросителна

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??