Песента на мравката

23 янв. 2018 г., 09:18

Поэзия » Другая

1026 1 2

Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,

за да бъда частица от твоята същност.

Матрицата си в еони, епохи и ери твори,

докато с дух и мисъл аз те прегръщам.

Говори ми на твоя странен език, говори...

Научи ме на тайнственото си слово,

на азбуката от колабиращи и и нови звезди,

от черни дупки и мъглявини,

докато променям вида си отново.

Всеки миг преживявам небесната ти революция,

гръмовна, съзидателна и унищожителна.

Безимена съм в автографа на еволюцията,

А ти си Вселено, времепространствена въпросителна