Dec 20, 2007, 3:58 PM

Песента на океана 

  Poetry » Other
664 0 5
 

Сред сивите пътеки на нощта,

в тъга, изпъстрена с забрава,

в сърцето си аз слушам песента,

която ми нашепва океана.

 

Далеч, по сребърната планина,

неземно чувство ме обхвана

и само слушам, слушам песента,

аз слушам песента на  океана.

 

През сивите тераси на нощта

аз чувам песента от дълбините,

по сивите полета на нощта,

аз слушам океана... и вълните.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??