20 dic 2007, 15:58

Песента на океана 

  Poesía » Otra
665 0 5
 

Сред сивите пътеки на нощта,

в тъга, изпъстрена с забрава,

в сърцето си аз слушам песента,

която ми нашепва океана.

 

Далеч, по сребърната планина,

неземно чувство ме обхвана

и само слушам, слушам песента,

аз слушам песента на  океана.

 

През сивите тераси на нощта

аз чувам песента от дълбините,

по сивите полета на нощта,

аз слушам океана... и вълните.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??