Пъстроцветната душа на някого дочух.

В аленото утро топло да се смее.

Да пристъпва смело в новият си ден.

Животът вече е усмихнат в неговата песен.

Не чу ли, че и днес съм тук?

Ах, не мога да не се усмихна!

За това, че аз съм вечен ден,

когато в твоята прегръдка се потапям,

чезна, и отново се завръщам.

Ти, любов си моят дом - свещен.

Ще пазя чиста твоята душа - по детски честна.

И нима оспорва някой висшата ни цел?!

Да бъдем, да сме ние, да сме цветни!

Като ароматен пролетен букет.

Всичко ще ухае на лалета и зюмбюли.

Както днес, така и утре.

И тогава, пак ще се засмеем.

"Има ни, има ни и в този мъничък момент!"

Песента - на пъстроцветната душа се носи от човек ... на човек ... на човек ... !