Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук?
Ах, не мога да не се усмихна!
За това, че аз съм вечен ден,
когато в твоята прегръдка се потапям,
чезна, и отново се завръщам.
Ти, любов си моят дом - свещен.
Ще пазя чиста твоята душа - по детски честна.
И нима оспорва някой висшата ни цел?!
Да бъдем, да сме ние, да сме цветни!
Като ароматен пролетен букет.
Всичко ще ухае на лалета и зюмбюли.
Както днес, така и утре.
И тогава, пак ще се засмеем.
"Има ни, има ни и в този мъничък момент!"
Песента - на пъстроцветната душа се носи от човек ... на човек ... на човек ... !
© Любима Маеркова Все права защищены