Избухна във наздравица небето.Напълни шумно чашата си с дъжд…На пейката, отсреща в бирхалето,събуди и един задрямал мъж…Сънлив капчук отвън подхвана песен,суетно сам, до старата врата –та уличният бард от късна Есенсънувал бе дъжда на Пролетта…Поглеждам те. И дърпаме чертатана Зимата във мрачния локал –не са ни нужни шапките, палтата…Май този дъжд за нас е завалял.Затваряме дима във кафенето,обесен там, под тъмния таван –подай ръка, платихме си кафето,не ни е нужен даже дъждобран…Усещаш ли магията в небето,забравило за зимната тъга…И мами те – момичето, коетоще мине с мен под пролетна дъга… Николай Дялковгр. Тополовград20.03.2012 год.