11.05.2012 г., 16:09 ч.

Песента на уличния бард 

  Поезия » Любовна
819 0 14

ПЕСЕНТА НА УЛИЧНИЯ БАРД

Избухна във наздравица небето.
Напълни шумно чашата си с дъжд…
На пейката, отсреща в бирхалето,
събуди и един задрямал мъж…
Сънлив капчук отвън подхвана песен,
суетно сам, до старата врата –
та уличният бард от късна Есен
сънувал бе дъжда на Пролетта…
Поглеждам те. И дърпаме чертата
на Зимата във мрачния локал –
не са ни нужни шапките, палтата…
Май този дъжд за нас е завалял.
Затваряме дима във кафенето,
обесен там, под тъмния таван –
подай ръка, платихме си кафето,
не ни е нужен даже дъждобран…
Усещаш ли магията в небето,
забравило за зимната тъга…
И мами те – момичето, което
ще мине с мен под пролетна дъга…
 
Николай Дялков
гр. Тополовград
20.03.2012 год.


 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??