Запушено небето тези дни;
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък; цяла канара;
зад него – аз във пещерата пленник.
О, ти, небе, прати порой с ведра,
за да отприщиш този камък – бреме!
Сама поисках да се скрия тук
сред влажните израсли сталактони
за да предпазя теб. В кристален звук
да зазвънят вълшебните ритони, ...