27 may 2018, 16:29

Пещера 

  Poesía
318 1 1

Запушено небето тези дни;
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.

Огромен камък; цяла канара;
зад него – аз във пещерата пленник.
О, ти, небе, прати порой с ведра,
за да отприщиш този камък – бреме!

Сама поисках да се скрия тук
сред влажните израсли сталактони
за да предпазя теб. В кристален звук
да зазвънят вълшебните ритони,

в които прекипява любовта,
която ти така и не опита.
А в пещерата ми ехти тъга
и под крила на прилепи се сплита.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Великолепна картина за фон, много образна. Само наказанието не ми хареса. Всичко ври!
Propuestas
: ??:??