Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Jun 19, 2021, 6:43 PM  

Песничка за котка и транзистор 

  Poetry » Other
339 5 8

А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.

На двора чакат кучето, врабците
и розите, с атлазени премени.
Оазис сред света, и подлеците,
бе този двор с тревичките зелени.

Ухаеше изпръхнала земята
и грееше небето дъгоцветно
и бях щастлива, волна – не богата,
две шепи бе богатството несметно –

изписани и премълчани болки,
вретенцето, на котката – замряло
Не се запитах само още колко,
и край ли е поредното начало.

А всъщност и да зная май не искам,
защото там, на пейчицата в мрака,
една любов и галеща и близка,
с транзистора припява и ме чака.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??