А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците
и розите, с атлазени премени.
Оазис сред света, и подлеците,
бе този двор с тревичките зелени.
Ухаеше изпръхнала земята
и грееше небето дъгоцветно
и бях щастлива, волна – не богата,
две шепи бе богатството несметно – ...